Минаваха години, месеци... минути,
а болката във мене все така неуморима
изпълваше ме цяла - тя бе непреодолима!
А ти седиш с очите ти влажни и големи
и ме молиш пак да ти простя,
тогава част от мене се зачуди: "Боже, дали ще устоя?"
Погледна ме отново, каза ми: "Прости ми!",
потрепна нещо сякаш в мен,
но този път не ще простя, любими,
но знай, оставам на болката ми в плен!