Лабиринт от лъжи,
изплетени от скрупули нечисти!
Интриги измамни,
от пошлост коварни.
Носени от всеки като товар!
Бреме с което...
на никой не му е леко!
И въпреки всичко,
той го скатава...
И на другите
с любов го раздава.
После с усмивки ехидни
Гръбнишком хвърля -
погледи лъжовно невинни!
Не иска той да те вдигне,
през тебе минава без срам.
Нахално се бута и блъска!
Без капчица свян...
Защо сме такива, не зная!
Защо сме толкова зли?
Нима ГОСПОД създал ни е ?
Да бъдеме зли... не вярвам.
Това си го правим сами...
Сами си поставяме клопки.
И когато попаднем
във тях ни боли!?!?!
© Ангел All rights reserved.