Боли,но няма рани външно.
Усещам болката дълбоко в мен.
Сърцето,нож прониза го безжално
и няма слънце вече в моя ден.
Не може вечно аз да страдам,
не може ножа вечно да стои.
Обичам те и в тебе вярвам,
ела при мен и ме спаси!
Зная ти ще върнеш мойта радост,
спасението мое-ти си.
Ако ме обичаш, ако ме желаеш-
ела, от теб съдбата ми зависи.
Може дълго да страдам,
може дълго да се двоумиш,
но болката не се търпи, умирам.
Не знам дали ще издържа докато решиш.
И ето идва моя сетен час,
дъхът ми става тежък, зачестен.
Не мога да се боря вече аз.
Умирам, щом не си до мен!
© Анонимна All rights reserved.