Сълза студена като лед към сърцето ми полетя,
Пред нищо своя път тя не спря,
Бяха безсилни моите вопли и слова,
Тази сълза ще погуби моята клета душа.
Точно когато се бях от живота предал,
Когато бях дори душата си продал,
Ти се появи като ангел в нощта,
С нежни галещи крила.
С надежда вкопчих се в теб една,
По-щастлив от онзи ден да стана,
Всичко бях готов да ти подаря,
За теб и ризата си от гърба щях да сваля.
Нрава си скорпионски успях да укротя,
Пожара в мен с търпение да потуша,
Мъката си оставих аз зад гърба,
Исках с теб напред да вървя и да не спра.
Но ти подложи на тест моята душа,
Дали всички изисквания ще покоря,
Дали желанията ти ще мога да задоволя,
Обсипа ме с тежки сравнения.
Разказа ми за това какво имала си нявга,
А липсва ти с мен сега.
Показа ми, че недостоен съм с теб да вървя,
След като не мога със спокойствие и радост да те даря.
Колко различен съм от другите с нож на сърцето ми изписа,
С нокти предначерта по гърба ми моята съдба,
Че не мога нормално да се аз държа,
Че не мога с нежност и любов да те покоря.
Да се влюбя в теб ми забрани,
„Обичам те” от речника ми ти изтри,
Да имам търпение само ми разреши,
Но сега внимателно следното прочети:
Никога и на никой не може да ме промени,
Който се опита зверски ще го заболи,
Просто такъв какъвто съм ме приеми,
Страстно аз обичам и в забрани не се вричам,
Дива е любовта ми стихия,
Как оцелял съм до сега – на магия,
Никога на колене не ще застана,
На акъла на никоя не ще пристана.
Може много да ме заболи от това което ще срека,
Но щом поел съм в ръцете си веднъж лъка,
Кордата с ярост ще опъна и ще пронижа вълка,
Дето зъби ми се в лицето с намерение да убие в мен детето.
Няма прошка да имам за измяната разбери,
Не понасям скрити мисли и лъжи,
Откровена и честна пред мен застани,
Въпросите ми смело посрещни
И напълно им отговори.
Тръгнеш ли да с мен да си играеш,
Опиташ ли се мен да ме мотаеш,
Усетя ли за миг, че ме използваш,
Всичката ми ярост ще те захапе като палаш,
За това лъжеш ли ме по-добре – бегом марш!
Никога до сега не бях загърбвал всичките си правила,
Имах за цел едничко това – да събудя в теб любовта,
Откровена да си с мен през деня и през нощта,
Да не ме сравняваш с изпепелени имена.
Аз съм това което видяла си до сега,
Като към него ще прибавя и всичко онова,
Което с мъка и болка крих, за да те предпазя от беда,
Защото обичам те повече от света.
Всичко или нищо бе за мен света,
Преди теб „мило” аз да нарека.
Нямаше за мен правила,
Нямаше сила ни една,
Която да спре бодливата ми метла.
Заради теб бях готов в ада да вървя,
Но ти с мен нагло се подигра.
Каза ми, че не мога да нося на шега,
Че разпитвам те за всичко онова,
Дето случило ти се е през деня,
А това носело ти само тъга.
Щом не отговарям на критериите твои,
А аз изменям заради теб критериите свои,
Време е всеки по пътя си сам да завърви,
И всичките стихове да изгори.
Ако обаче искаш с мен да си и сега, и след това,
То за миналото си забрави,
Характера си пречупи и с мен мислите си сподели,
Какво мислиш и чувстваш в очите ми кажи.
© Милен Младенов All rights reserved.
Всяка болка е едно пречистване.
Всяко пречистване предвещава
любов с нова сила!
Изповед като пред Господ!