Болка

Dec 10, 2014, 12:11 PM

Poetry » Other

670 0 0

Сърце, строшено на пода,
сълзи текат безспирно,
грозят те лика в огледалото
на една душа немирна.
Крещиш срещу стената,
ала нищичко не чуваш
и искаш към Луната
в миг да отпътуваш:
там никой няма да пита
коя си, що си, откъде си,
защото няма никой
и никой не би знаел! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Болка

Искате да прочетете повече?

Random works