Mar 25, 2016, 9:41 AM

Болка 

  Poetry » Other
794 0 2

Болката изгражда битието,

което сиво пак изпълни дните ми,

подгони ме и ето.

Вече съм във ъгъла на нищото.

 

Думите са неизречени,

времето е спряло между две страни.

Реалността е идващо движение.

Стоя и чакам. Болката да ме приюти...

© Светлана Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко добре казано!
  • Цяла философия на съществуването на личността има тук, изразена само в 8 реда. А "Вече съм във ъгъла на нищото" е оригинална находка. Поздрав!
Random works
: ??:??