Ден като до ден, но не съвсем.
Без нея сега съм разрушен.
Боли, ужасно много боли,
минаха се седмици, месеци дори.
Не отеква, не се запълва празнотата,
не е удобен вече и кревата.
Казват, че времето помага,
грешели са, болката остава.
Болката, прерязва те като бръснач,
нощем, когато тя самотна плаче пак.
Мисли, мечти, всичко е безплатно, нали?
Сърцето е на парченца...хиляди...милиони дори. ...