Не си играй! Сърцето пощади!
Че боли ме, от неразлюбените ни любови.
Като късче, всяка сълза се рони,
всеки молекул в мен на малки неутрони.
И болящ, аз гоня вечно здрача...
обич просещ, следвам те в пътеки непреходни.
И да знаеш, вече ще заплача,
нокти впил, безумен, в очите на палача.
Не ме разкъсвай! Още рано е,
върху мен да снемеш присъдата си адова...
Нали с безумие ме ти наказа?
С всяка мисъл огнена, по теб да ходя. ...