Болка
Не ме боли. Аз свикнах да съм сам.
Не ме боли дори и тишината.
Сега къде си ти? С кого не знам?
Така ми липсваш в стаята позната!
Дочувам стъпки. Може би си ти?
За миг отвън се спряха пред вратата.
След тях остана само да ехти
една целувка нейде в тъмнината.
Със болката се свиква. Ала тя
е жива и в сърцето, и в душата!
Не спира да боли! Едва, едва ...