Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щом родов корен е, дерзае Дори в хербарий скрит ще ти прости Годините чертаят по лицето С перо от щъркел, клечка от метла Рисуват всяка стъпка по кълбото Което си обичала - земя Земята цялата е твоя дом Ти като циганка се скиташе по нея И нито слънце, вятър и погром Те убедиха да се спреш, да не беснееш Сега се спираш, болка те гнети И търсиш лек от близо, за сърцето. Не можеш, мила, да се върнеш у дома Пито-платено. Всичко - взето.
Загнездена в гърдите ми дълбоко
Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи
Дъха ми спира, няма прошка
Зениците ми галят малка карта
Родина я наричах, после - не.
Изтръгнах корена. Така си мислех.
Избягах със одрани колене
Той, коренът, дори да го изтръгнеш
Не може лесно да го ...