Сърцето ми разбиваш вече, мила.
Напуква се, започва да боли.
Какво да правя с него, няма сила.
Страданието ще го повали.
Така ли го желаеш, днес да страда?
Да бъде на парчета, натрошено?
Това ли заслужава, да е в ада?
Не е ли то към тебе откровено?
Опитвам се да го запазя цяло,
но как тежи от мъка всеки къс...
И в миг само, в стиха ти жар познало,
споява се обичайки те със: ...