Погледни това дърво,
там, в засадена част от тротоара
- Слънцето отдавна не го гали.
Забележи... Когато беше наше
и буква по буква издълбаваше
имената ни, в сърце уединени,
под короната му, двама притаени
сплитахме длани, вече изстинали...
Сега край него всичко е замряло
Крепи се едва... и то болнаво.
Болката сърцевината му разяжда.
Изтръгни го. Малко му остава... ...