Болка от любов
На призрачни прашинки се разпръсква
любов, стопена във нощта,
сълзите ми умират и възкръсват -
в гърдите ми пулсира тишина...
Живях ли те, или сънувах
със теб по хълмове цветя,
за твоите ръце жадувах,
обречена по пътя на света...
Светът бе радост, дива болка -
копнежи, сълзи и цигарен дим,
светът бе смях, а мъка колко
попили са и нашите души...
Ще се завърнеш ли с треперещ поглед?
С ръцете, молещи любов?
Сърцето ти ще пазя зорко
от залеза - безличен и суров...
Гръдта на болка ще подложа,
косите ще отрежа и дори
и младостта си в гроба ще положа,
ала щастлив след мене остани...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Аз пък нямам нищо против "мазохистичния" финал. Придава различно звучене на цялото стихотворение.