Пак отново, поредните сълзи от 
страшната тъга - истински,парещи...!

Вървя по улиците,
сама, така обичам, 
да правя. Вървя, дори
и аз не знам накъде,
но вървя и вървя...!

А теб те няма, 
може би при нея си и
не чуваш моите стъпки, 
не чуваш моя плач.
Няма те - разбиват се последните мечти!

Колкото и да ме боли, 
не бих ти пожелала тази болка,
някой ден, обич моя!

Просто бъди щастлив, 
може би това ще ми бъде 
достатъчно, да виждам усмивка по лицето ти.
Никога не ме допусна до сърцето си!

Вече реших да те пусна, 
да бъдеш щастлив, където си 
пожелаеш.Където ти се вижда по-хубаво...!

Чаках четири шибани години -
толкова много, да ми дадеш поне
един шанс, но така и не го получих!
И вече изгубих тази надежда!

Единственото обяснение е, че

може би не съм за теб, може би 
не съм попаднала на правилното място,
на правилното време!!! Ти не ме почуства както аз!

Обичам те, повече и от преди!
Обичам те, но не ми позволи да ти го докажа!!!