Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...
За една прегръдка мечтае то,
за една целувка майчина копнее то,
но самотно е сърцето
и самотна е душата!
Като в тръни оплетено,
като в тръни бодящи
и от тях кървящи
плаче то - сърцето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up