От дъгата седем ленти сбрах
и свих /2/ венци...
Заспали улици, площади
споделят самотата на града.
Отмина безвъзвратно младостта ни,
как искахме да променим света.
Как молехме се, някак, тъй, внезапно
да спре на времето забързания ход.
Да стане Слънцето по-златно,
да изживеем истинския си живот.
И тръпнещи от обич неизчезваща
да търсим и откриваме у нас ...