Aug 27, 2013, 9:56 PM

Болка, загуба и сбогом! 

  Poetry » Other
672 0 0
Това лице в спомените заседнало,
безпомощното си тяло назад е облегнало.
Усмихва ти се, но няма сили.
Защо ги няма, къде да се скрили?
Бъди до него, увери се, че не се чувства само!
Убеждавай се, че го чака единствено добро!
Хвани го за ръка, кажи му че ще се оправи,
и знай, че думите ти то не ще забрави.
Денят прекалено дълъг, а нощта дяволски тиха.
Страхът и надеждата в главата ти се сбиха.
Накарай ги да те лъжат, накарай ги да млъкнат,
нека молитвите победят, а докторите да бъркат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани All rights reserved.

Random works
: ??:??