Ще се науча да не плача с глас,
болки да притискам ще умея.
Ще свикна ,че ни няма "нас".
Ще се науча! И дано успея.
В сърцето ми за теб ще бъде лято.
В косите ми ще се чете копнеж.
В очите ми, от сълзи-ято,
ще дочакат да ги разбереш.
Целувай я! Докосвай и косите и.
Дано поне тя те заслужава...
Дано да оправдае дните ни...
А болката... тя с времето се осъзнава...