Как да разкажа за болката дето реже от ляво,
дето пари в очите и краде от съня?
Тя се мята във нас, от тъга полудяла
и е глуха за думи, и не вижда деня.
Тя кънти във ума като бясна стихия
и руши тишината със писък свиреп.
Иска всичко да срути, паметта да изтрие,
да удуши сърцето с окови от лед.
Тя е силна, могъща, идва право от ада
и залива душата със убийствен порой.
Сякаш остри стъкла се забиват във тялото
и отнемат последната глътка покой. ...