"Приятелко", подай ми ръка!
Ела, застани до мен и ме прегърни.
Нека си спомним с усмивка за предишните дни.
Когато ти беше до мен и аз бях до теб,
когато заедно крачехме напред.
А сега, уви, сме само двама непознати,
загубихме всичко, задето бяхме инати.
Но каква беше ползата от това?
От хубавите моменти не остана и следа.
Една с друга, всичко си споделяхме,
нито за миг не се разделяхме.
Защо всичко трябваше да свърши така? ...