Живееш без страх и умора
и... събуждаш се в бялата стая,
работят наоколо хора,
а защо и къде си - не знаеш.
Гледаш към вътрешен двор,
на перваза не кацаха птици.
Наоколо виждат се само
от болка разширени зеници.
В огледало превръща се бялата стая
на думи човешки и хорски съдби.
С целувка някого сутрин разбуждат,
други пристигат угрижени за пари. ...