Болярка
Красива и нежна жена от старата ни столица,
един красив град, една търновска твърдина.
Усмивката пак грее на нейното лице сега,
да срещне отново любовта, една нейна мечта.
Красивата и черна коса развява вятъра,
изразява тя нейната волност и свобода.
Върви по калдъръма сама към крепостта,
българската твърдина окъпана е в светлина.
Върви и мечтае тя отново за любовта,
за любим мъж, сериозен с добра душа.
Сега отиват си от нея Тъга и Самота, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up