Мечти, мечти, мечти високи.
Кули на моето въображение.
Свят от цветове и от бонбони,
а наоколко шоколадово обкръжение.
Планини от усмивки,
дървета от близалки
и реки от карамел.
Сметанови заливки,
настроения върху пързалки,
доброто, хубавото при щастието е завел!
Водопади от цветя,
цветята пък са смях.
Зимите са вечни лета.
Летата, как обичам ги тях!
Мечти, очакване и надежди.
Приключения весели и смешни.
Звуци от пиано, арфи и птици,
Всички души в корони на кралици.
Затичал си се... тичаш, тичаш и си пееш,
само да гледаш и да мечтаеш там умееш.
Хората ти се усмихват, усмихваш се и ти!
Часовници не съществуват,само огъня гори.
Подминаваш най-чисти и светли лица,
С кръвта си усещаш, с любов напоените им сърца.
Това е раят, може би?
Или раят тепърва предстои?
Задъхан вече спираш,
слънчев лъч те милва по лицето.
Главата си повдигаш,
как свидно и бяло е небето!
Какво е това щастие?
Щастлив ли съм или съм доволен?
И защо да не съм доволен?
Защо не знам, какво е щастие?
Дори и със затворени очи усетих,как една светкавица присветна!
Някак всичките ми мечти ги порази.
Забравих, кой съм из тази заблуда цветна.
И си спомних в кой свят съм се родил!
А небето бяло,някак вече е кафяво. Дали е от какао?
Дано да е? То вече цялото е почерняло,
а от него падат огнени сълзи!
В чест на спомена, който в главата ми се зароди.
Всичко изгори, всичко разруши...
захарта и шоколада разтопи.
Мечти, мечти, мечти умрели,
Гробове на мойте сълзи.
Дупки,пустош и спомени натежали,
полудели и празни са двете ми очи!
Нещастен ли съм?
Или съм се примирил?
Защо съм бил и преди нещастен?
Защо никога не съм победил?
Последното есенно листо падна, редом със една сълза.
И отново онзи огнено-сълзлив дъжд нахално заваля.
Кукумявки запяха над мен и аз ги загледах смутен!
И вече на върха на своето отчаяние, безличие и падеж.
Забелязах, нещо стиснал съм в ръката...
... това е захарна пръчка?
Не съм я стиснал във ръката, запазил съм я във душата.
Не бе мечта, не бе надежда или пък копнеж.
Не бе света във който се родих или загубих преди малко.
Не бе човекът, в който се влюбих и загубих жалко.
Това е моят ден!!!
Такъв, какъвто го посрещнах сутринта.
И онзи, който ще го изпрати вечерта!
Събудих се.
Ето,че отново дишам? И ето, как моят дом виждам?
Няма ги кукумявките, нито пък близалките.
Дори и сълзи няма... няма и мечти!
Но знае ли някой утре какво ми предстои?
Уморих се да мечтая. Не! Уморих се да желая.
Моят свят е нито рай, нито ад.
Аз просто съм един от тях!