Sep 16, 2008, 9:32 AM

Борба 

  Poetry » Other
598 0 1

 

  Искам да крещя, защото

  ще се пръсне моята глава.

  Нещо гърлото ми стяга

  с менгеме, и стяга, стяга,

  а няма кой да го спре!

  Ха, нали това е само миг,

  ще ме боли, ще ме боли,

  ще ме боли и толкоз...

  Но аз искам да се развикам на света,

  че лудост има в мен и трудно живея,

  даже и ден. Аз съм героят, и жертвата също,

  които в схватка попадат сега.

  Аз ли да ги спра и дали е възможно това?

 

 

 

© Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вътрешната борба е непреодолима понякога - само мъдрост и Любов я укротява!Поздрави за стиха!
Random works
: ??:??