Борба

Nov 28, 2019, 12:31 AM

Poetry » Love, Landscape, Phylosophy

676 1 4

В уютните обятия на Мрака
прегръщам се с мойта тъга.
Тъй сигурна е и позната
тъмнината на таз пещера.
Скрита на дълбоко
седнала в легло от мъх
стресната от нещо ново
гледам - влиза светъл дъх
Що е туй? Се питам гневно...
Аз намразих светлината!
Тя те вади вън, не пита
и те води към скалата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Борба

Want to read more?

Random works