В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш подкрепа и топла ръка,
която да те води стремглаво и в рая, и до края без да те бута от ръба.
Ала гласът на сърцето все по-силен става, с всяка рана,
макар и сълзите в очите да се леят, да не спират.
Живота продължава стремглаво и не спира само,
за да ти даде почивка за тяло и душа.
Продължава да те притиска, лесно те сваля на колене, но и в миг струващ,
колкото вечността те издига отново на лесно чупливи крила. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up