Борба за уникалност

Jul 22, 2010, 7:51 AM

Poetry

544 0 3

Че ми се получава, е безспорно.
Такава здрачна, непонятна.
За различията - неуморна.
За депресията - безплатна.

На себе си обречено безвремие...
Или беше уречено в някакъв час?
От пъкъла греховности вземала
и се препълнила в захлас.

И с напъни така бунтовни,
все на едно и също място си взривявам.
Но нищо. Ще съм помнена вековно
колко противоречива го раздавам.

И бях дъщеря на всичките стихии.
Как иначе за разни принцове ще се годя?
А трябва да са те все от ония,
почернени, прокълнати, с половин душа.

И самодива бях, от неопитомените,
все още из гората безодеждена прелитам.
А напоследък кацам все до тебе.
Борих се за уникалност, но толкова е хубаво, когато те обичам...

22.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-07-22T16:14:05+03:00

много е хубаво...
а ти си прекрасна...сърдечно те прегръщам.
katkatkat (Катя)

2010-07-22T10:21:01+03:00

Хубаво е...
^l^ (Нежното Ласо)

2010-07-22T09:43:32+03:00

"Но нищо. Ще съм помнена вековно
колко противоречива го раздавам."

:>