Когато само съществуваш
и сърцето ти е хванато в капан,
душата ти се мъчи да изплува
до светъл, тих, спокоен пристан.
Тогава мечтаеш за мир и спокойствие,
за светли простори и слънчеви дни,
но битът от живота веднага оспорва,
че имаш право на щастие ти.
Бори се за твоята светла пътека,
бори се да бъдеш достоен човек,
бори се светът да е твоя надежда,
бори се за всички във идния век.