Бедни, бедни ми Борисов,
Вашингтон те призова,
на конско май ни намирисва
и на поръчки с назидателни слова.
Но ти си свикнал тъй, нали?
Та цял живот лакей си бил.
Плюват те, а ти си мислиш, че вали,
със „Браво!” оценяваш собствения си резил!
Бедни, жалки ми Борисов,
и за охрана май не ставаш,
че то за туй се иска мъж
и за месия кой ли те ориса,
на коня кой те качи изведнъж?
От пожарната във премиерски стол,
пожари да гасиш или да палиш нови?
Или пък кожи нови от народа гол,
живота пак да почнеш да му тровиш?
Бедни, вредни ми Борисов,
милярди може да си сбрал,
в душата си обаче гол бедняк,
за теб ще е от тиквата медал
и всеки му с поред делата няма как?
09.06.2014 г.
гр. София
© Димитър Христов All rights reserved.