Не се побрах в нарочно разписание.
На чужди гари не натресох крак.
Избягах от ръждивото признание
на неуморния последен влак.
По релсите на нещо твърде лично,
забиваха спирачки плахи срички.
Към тяхната Голгота бе боричкане
и няма смисъл нищо да ги питаш.
На този ден и в този час с полуда
по някаква пътека боса стъпвам.
Целува ме Луната като Юда
и сочат мен, пороците на други. ...