Sep 5, 2019, 11:16 PM

Боси 

  Poetry » Other
449 0 0

БОСИ

 

Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха
децата и света, отблясъка
на слъчевите зайчета?
Босите очи,
които дори с крайчеца
виждаха съдби
и на мига помагаха?
Босото сърце
което любеше на голо
с любовта на дете
и най-обичащото слово?
Босата съвест,
докоснала с благодат земята
без мерзост,
без всякаква желана отплата?

Обухме нозете си,
за да не усещат бодлите.
Обухме ръцете си
за да не докосват вирусите.
Завихме с пелена очите си,
за да не виждат ближния.
Завързахме съвестта си
и сърцето до издишване.
Вече не се докосваме до майката Земя,
до хората маскировачно загърнати.
Дори целуваме любимите уста,
сякаш са с мъгла обгърнати.
Боже, събуй ни!
Съблечи ни!
Открий в нас голотата!
Пречисти ни!
Върни ни към голата истина
и свободата!

 

05 09 2015

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??