От Бесна Кобила леденият дъх

докосва стъклените вълни речни,

от най-високия планински връх,

градът приема поздрави сърдечни.

Пролетта дойде, а зимният вятър

вее снежни кристали от Църноок,

над Осогово снегът стои и когато

слънцето гали месец май светлоок.

А в полето градините съживяват,

и дърветата в младост се обличат,

песните за пролетта се възпяват –

и децата ѝ се радват и я обичат.

Милевска планина се усмихва

и отгоре Босилеград поглежда,

който в пролетна измама утихва,

и за топлина си всява надежда.

Зимата бяла с радост се изпраща,

лястовиците удължават своя полет,

в духа на промяна живот се захваща

и градът вече мирише на пролет.