И някой ден ще скъсам всички нишчици,
синджирчета, връзвали, закопчалки...
Ще бъда себе си. Онази - другата.
Различна от съпруга и от майка.
Торбичката с досадни задължения,
ще хвърля до хартийките от вчера.
С затворени очи ще лепна пръстчето -
на картата... И просто... ще живея.
Ще пусна хвърчилата на мечтите си.
Отдавна сбират прах в оная ракла...
След тях ще припна босонога скитница.
И ще загубя ключа за обратно.