-----
Изгубвам се във свят на стрес и грубост,
сезоните прежурят по листата,
и колкото живеейки се губя,
все повече крещи по мен земята.
По стъпките, по стъпките се връщам,
преравяйки архив в безлюдно кметство -
щом мирис на тамян ме запрегръща,
то значи, че вървя към старо детство.
Откривам се - в поличката на кръпки
и в двора с кукуригащо начало,
за спомен циментирал тихи стъпки, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up