БРАТКО
Бурният вятър отвя далече сълзите ти.
Отливът отнесе страданието завинаги.
Мъката огнена първо взе очите ти,
а после и теб в последните мигове.
Братче, съдбата жестока рано ни скърши,
замята ни в огън, буйна вода, кал,
от дом – в дом, чужди, от къща – в къща,
от рано душите ни болка познали.
Отреди ни, нещастни да се намерим.
За малко щастие ни даде часове, дни,
зрънце, по зрънце в дните отмери, ...