rosy88 (Росица Младенова)
56 179
Apr 7, 2016, 10:39 PM

Бразилия 

  Poetry » Other
736 1 5
Отива си.
А още не е вчера,
но някак няма място за криле.
Пропуска лъч и в този лъч треперя.
Внезапно остаря
като дете,
което да порасне принудено
забравя за игри, закачки, смях...
В очите – гръб.
Настръхване.
Студено.
Гората - тъмна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Младенова All rights reserved.

Random works
: ??:??