Живееш в своя свят студен,
а мислиш, че си с мен.
Вярваш, мислиш и кървиш,
в пламъци гориш,
не виждаш ли,
че си сляп - пропадаш в собствен трап.
Лъжи и оправдания,
известен със своите деяния,
намираш сили, но ето -
вятър ти вее в лицето.
Изправяш се, но падаш,
разбра ли, човече? - просто пропадаш!
Мислиш, че си нещо повече от мен?
О не, ти си ледено студен,
жалък и умиращ спомен за мен.
Мислиш, че си на върха?
Не, ти си слава на праха.
Ходиш и се раздаваш,
но на кого е нужно
злоба да продаваш?
Говориш и се заричаш,
ала на действия се разтичаш.
Не можеш да доказваш думите
и ето - хвърчиш и си разбиваш нослето.
Какво? Хвърчиш? Глупости, ти само лазиш
и силата си няма да запазиш.
Не, че имаш сила - тя просто се е разбила.
Боли от истината, нали?
Но споко, човече, езикът ми
няма да се умори.
Присвояваш си властта,
ала губиш доблестта.
Пепел покрива лицето ти,
но нима ще изчисти сърцето ти?
Просто си признай!
Губиш и това е - край!
На фона на това прозира твоята лъжа.
И повярвай ми,
ще е така, докато не поемеш своята вина.
Отвори си очите, братле,
и виж в мрака има лице.
То е твоето истинско сърце.
Докато нe го приемеш - няма да се съвземеш.
Повикай истината и
тя ще дойде сама,
тогава дори в ада ще има светлина.
Когато пророкуваш, си мислиш, че сънуваш,
но не кълни, а живота си стегни!
Плюеш и тъпчеш земята,
ала змията ти е пред краката.
Играеш нечестно - това ми е ясно,
но някой ден ще останеш на тясно.
Просто се стегни и прозри в тъмнината,
за да си запазиш главата!
© Диментор All rights reserved.