Открехнах скришно бабиния скрин,
където бил моминският чеиз.
Почувствах странен мирис на жасмин,
далечен полъх от самотен бриз.
Видях в бижу простора морскосин,
един копнеж и спомен не забравен,
окото насълзено на делфин,
потаен стон, единствен миг удавен.
Тозчас мелодия на евъргрийн
подсказа име, образ на моряче.
То казваше се просто Валентин,
не можеше да бъде другояче