на Йоана
В неземните извивки на декември
пътувам с дракони към чужди светове.
Захвърлям миналото с мрачен тембър,
гласът на земното е фалш. Не ме зове.
Очите на звездите с мен се любят,
превърнат в лъч навлизам смело в тях.
И сънищата ми щастливо се събуждат
на галактични гари сред сияен прах.
Прахът ваятел на невиждани вселени,
от тъмната материя роден чрез транс,
желе от спомените на безброй промени, ...