Преди да си отида ще вали
дъжд нечуван и невиждан.
И вече няма, няма да боли
болката боляла трижди.
Преди да си отида ще сълзù
асмата в лозето на татко.
И няма, вече няма да боли
във ляво, спряло ме трикратно.
Когато си отида три вълнù
ще се завихрят на талази.
Преди да преброиш до три
една от тях ще ме разкаже.
Когато си отида три слънца
и след пороя на въже ще скачат.
И три неподозиращи деца
за раните си ще заплачат.
И три сълзù ще ме прегърнат:
синовна, майчина и на мъжа ми.
Но никоя от тях не ще ме върне.
А после… кой ще ме разкаже?
© Даниела All rights reserved.
защото съм човек,
а Този който ме е сътворил
за Него цифри няма