Един, два, а може би три,
толкова май бяха тежките ни моменти.
Но защо, след като са само три,
аз връщам се към тях, викам ги?
Защо помним лошите дни,
а за хубавите дори нехаем?
Защо правим така, че да ни боли,
а всъщност какво е щастие знаем?
Защо човек обича да е тъжен,
след като всичко е наред,
защо сърцето му да бъде въглен,
щом на истинската любов ù иде ред? ...