Нощта в пшеницата бе боса.
Под пластовете от индиго танцуваше с щурци.
И във блажната ù кръв се давеха
звезди и мигли,
а сърцето златно - без ъгли
надничаше към дъното на дансинга
- Луната.
Спрете! Не будете мишки, зайци, птици, змии
от съня - тревата, мокрена от сълзите им,
още пази
всички кръгове на танца...
На свойте принцове тя пази ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up