След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя,
донася и отнася мисли грешни.
На място ли е празната ръка?
Очите ми догарят като свещи.
Не знаеш,че отдавна съм дошла,
овцете на съня ти бавно водя –
Пастирка на забравени писма,
които не изпратих и не помня.