Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи
и те изгубвам със тревога аз,
и не усещам прежния захлас
от щедър дар... сърцето ми скърби.
Потъва хоризонтът в хладен мрак
сред призрачния стон на руинѝ
и в слепота очаквам нежен знак
на слънчев лъч от сини висини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up