Път се ширна и щом ме плени,
аз задишах със пълни гърди.
Миг се чудех - дали и защо,
но погледнах небето, а то
сякаш каза със чисти очи:
„Хайде тръгвай и смело върви“.
След сковаващо-мрачния ден,
беше истинска радост за мен,
че намерих във нежния глас
моя сигурен, точен компас
и повярвах, че има звезда,
само наша и само една. ...