На поста мълчат полу-гневните стражи,
костюма измачкан е от дългия стаж.
Светулки танцуват по студени паважи,
а звездите допълват се като от брулен пейзаж.
Обгърната с нощница от любовни дихания,
прегърнала съдбата, като кукла дете,
а тя, проклетница, на лъжовни ухания,
не вярва на приказки, сякаш същинско клише.
На гърба си нося печален товар,
дойдох от дълъг път изгнанен,
и все някога, като божи дар,
от свят ще си отида, почти нереален. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up