Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните
от опитности, болка, недоверие
и нишки ни изплитаха неземните
радетели за обич и спасение.
Докосвахме се. Бавно разширявахме
пределите на крехкото усещане
за близост и единство. И забравяхме,
че някога и някого сме срещали. ...