Забравили за цел и за посока,
улисани в сиво злободневие,
се носим на живота по потока,
с гребла потънали в забвение.
Измисляйки си мимолетни драми,
и взирайки се в детайли дребни.
Косвено развяли бяло знаме,
в имане богати, в душа бедни.
Духовни пропуски се мъчим
да запълним с материално.
Морал и ценности отлъчим.
Наблягаме на нотариално.
Докат', народе древни, тъпчем,
обичаи, традиции и рода,
накрая с телата си измъчени,
ще съумеем да напълним само гроба.
© Серафим Аянски All rights reserved.