От съня си поисках да се събудя.
И секундно живота си заброих.
Станах безсънна и будна
във очите с пропуснати мигове.
Вече няма ги цветните краски,
украсили съня на магичния взор,
с топлината на кестен в очите ти,
до безкрайното светло на моя простор.
Надълбоко потъна във спомена
твойто искане в мойта вина,
задълбала бразда помежду ни,
със поникнала там тишина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up