БУДНА КОМА
Без теб живея – сякаш в будна кома.
Но и това е, все пак, „C'est la Vie“.
И моят ден се влачи – все по-тромав.
А в нощите ми сън не ме лови.
Добър ли бе светът със мен, жесток ли?
Да те издирвам – струпах трудов стаж.
Привиждат ми се светлите ти рокли.
Но все така за мен си луд мираж.
Скиталец, в най-бездънните пустини
за теб аз писах, плаках и се смях.
И чезнех във зениците ти сини! – ...